Две групи

Често съм се питал каква е връзката между стойността на музиката и нейното евентуално благотворно влияние върху психиката на човека. Със сигурност връзката не е пряка. Естетическото въздействие на дадено произведение е абсолютно независимо от неговата приятност и релаксиращ ефект. Нещо повече – акцентът върху второто може само да замъгли възприятието на първото. Казано другояче – терапевтичният ефект на музиката (в случай, че има такъв) не може нито да добави, нито да отнеме нещо от нейната естетическа стойност. Последното става ясно и от факта, че естетическото съзерцание е лишено от всякакъв интерес (Кант).
И все пак аз съм забелязал, че има определен тип музика, която действа изключително благотворно върху моето душевно състояние. За щастие, заедно с това, аз не съм в състояние да й откажа и естетическа стойност. Групите, към които имам подобна (надявам се извинима) слабост са две: Traffic и Xhol, при това изключително в техните концертни изпълнения. Сродната емоция при тях са провлачените психеделични музикални импровизации, при Traffic главно на блус, а при Xhol на предимно на джаз основа и диалога между духовите инструменти (саксофон или флейта) с мътния, плазмено-инертен звук на клавира. Ефектът от всичко това е едно плавно, търпеливо, но и нелишено от ентусиазъм чувство за емоционална свобода*.

В момента слушам:
Xhol, Freedom Opera, 1968
______________________________________________
* Емоционалната свобода следва без проблем да бъде разбирана двояко: и като свобода от емоции и като свобода на емоциите.

Слънчевите петна

"Слънчевите петна са елемент от детството” твърди Маурицио де Агостини в книгата си Символиката в тривиалните неща.

Маурицио де Агостини и книгата му може и да са фикция, но не и слънчевите петна. Точно сега едно трепкащо слънчево петънце, обикалящо сред пръснатите дискове по пода, се е спряло върху обложката на този, който слушам в момента.

За самотата (с бележки върху Данте)

Позволете ми да започна с едно младежко изказване: самотата (за разлика от самотността) не е чувство, тя е начин на битие. Казано другояче – тя е събитие. Ако използваме Хайдегеровото понятие за събитие (Er-eigniss) – самотата е из-свояване на своето (das Eignen). От илюзията за чувство се освобождаваме, когато нашата самота е подпечатана и от света около нас.
Събитийният характер на самотата става непосредствено ясен и от това, че тя разрушава привичките и деликатно срутва ежедневието. В ежедневието азът може да е самотен (т.е. да търси взаимност), но не и да е сам. Самият аз е вече извън ежедневието. Неговата усетливост по странен начин се интензифицира. Това идва от факта, че азът вече не се е сраснал с нещата и хората, той е вече вън, той е определено чужденец. Мисля, че точно това събитие е позволило на Данте да напише Ад – радикалната самота, отрицание на всяка самотност*. За погледа му изкристализират симптомите на ада на другите – техните действия и бездействия. Погледът тогава може да е само споделящ, но не и ангажиран.
Точно поради това Данте не се чувства застрашен от пристрастност, неговата самота е неговият благо-дар (алегорично – това е Вергилий).
___________________________________________________
* Ако Данте бе писал не от позицията на самотата, а от тази на самотността, книгата му би била не шедьовър, а едно тривиално оплюване.

Логиката

Логиката следва да извърши три методологически абстракции за да дефинира ясно и непротиворечиво своя предмет.
На първо място - това е абстрахиране от обектите на мисленето в тяхното разнообразие, на второ - абстрахиране от потенциалните субекти на мислене, и на трето място - абстрахиране от различието между езиковите системи за запис на мисълта. Онова, което би следвало да остане е чистото мислене.

Невъзможността въпросните три абстракции да се проведат докрай (човекът е все пак крайно-разумно същество) спасява логиката от опасността да се превърне в плесенясала таксономия от правила.

Meditations

John Coltrane, Meditations, 1965

Класическият квартет на Колтрейн плюс Ф. Сандърс на втори саксофон. От късните, откровено авангард записи.

Бележка: Красивата музика не изисква настроение, тя сама го създава.

Н(а/е)сериозно за труда

Библията (Старият завет) не оставя място за колебание: трудът на тази земя се явява проклятие над човека заради първородния грях. И Фройд и Маркс като благоверни евреи изхождат от непоклатимостта на тази предпоставка. Респективно и двамата си представят Едемската градина като място свободно от необходимостта на труда – първият визуализира въпросното място в миналото на майчината утроба, а втория в едно бъдеще, в което трудът, направен излишен, ще е безостатъчно преобразуван в свободно творчество.

Съответно нито един от двамата не ще да си е представял, че трудът сам по себе си в неговата най-ирационална и животинска* форма днес ще се явява както най-силният мотив за самоексплоатация, така и най-често срещаният обект на либидно влечение на работното място и поради това и най-често срещаната жертва на сексуален тормоз.
_________________________
* "Животинска" - алегорично казано, защото животните не се трудят.

За смисъла

Философията е упражняване в умиране.

Платон 

Когато питаме за смисъла на дадено нещо, с това ние винаги преминаваме отвъд самото него и търсим основанието му в нещо друго, което да го дари със смисъл.

Питайки за смисъла на дадено нещо, с това ние винаги му отказваме собствена и неоспорима стойност, а търсим да му я намерим в нещо друго.

Когато питаме за смисъла на живота дали това означава, че вече сме в смъртта?

Съвсем не, означава само, че умираме.