22 август 2013

Относно меритокрацията


Какво собствено твърди меритокрацията?

1. Като теория на управлението:
A/ Всеки трябва да има възможност да се изкачи до върха (бил той политически или корпоративен) и B/ властта следва да се получава единствено и изцяло според заслугата (merit).

2. Като социална политика:
Държавата трябва да осигури възможност за социална мобилност на всички членове на обществото, но оттук нататък тя не бива да се меси с излишни регулации. Всеки, който е успешен, е заслужил това с усилията си, докато съответно губещият трябва да вини за това единствено самия себе си. Държавата не бива да преразпределя блага като отнема от успелия член на обществото за да даде на неуспелия, защото това би демотивирало първия, и съответно би поощрило мързела на втория.

3. Като идеология:
Малко или повече меритокрацията е идентична с американската мечта - всеки има възможност да успее, стига да го иска достатъчно силно и да инвестира съответните усилия (hard work).

***
Какви са проблемите свързани с меритокрацията?

1. Не е ясно какво следва да се разбира под заслуга (merit). Привържениците на меритокрацията клонят към това да акцентират върху усилията, положени за постигането на определена цел. Но природните таланти са разпределени неравно измежду хората. Един човек може да постигне с малко усилия резултат, двойно по-голям от онова, което друг човек постига на предела на силите си. Въпреки това меритократите ще застанат на страната на първия. Излиза, че това, което те ценят всъщност са не усилията, а резултата (или индивидуалния принос към общия продукт), независимо от положените усилия.
И наистина: заслугата е морален термин и тя не може да има икономически измерими последици, за разлика от приноса, който има такива.
Т.е. меритокрацията, съвсем неправомерно, се опитва да привлече на своя страна и морални аргументи, не само прагматически.

2. В една конюнктурна историческа ситуация, условията ще подкрепят таланта и усилията на работещия в дадена област, докато в друга конюнктурна ситуация, те биха му попречели. Т.е. индивидуалните постижения и тяхното признание в социален план винаги зависят и от външни (контингентни) обстоятелства. Човек не бива да неглижира призванието си, фетишизирайки успеха.

3. Меритокрацията като идеология е травмираща. Тя винаги е фиксирана върху идеята за "изкачването" в социален план. В подобна фиксация човек забравя за случайностите и многообразието на факторите в живота и отчита всеки "неуспех" като собствена „заслуга”. Страхът от провал и съответно стресът стават негови редовни спътници. (Така в американското общество най-ужасната стигма, която могат да ти лепнат, е определението loser).

_____
Речник: Меритокрация - от meritum (заслуга) + cratia (власт), буквално "власт на заслужилите".

Любопитно е: въпреки че подобни идеи са засвидетелствани исторически много по-рано, терминът "меритокрация" е използван за пръв път едва в средата на 20. век от английския социолог Майкъл Йънг, при това в ироничен смисъл.

***
Виж и един мой предишен текст: за страха от провала.

18 август 2013

Продуктът като партньор и рекламата


Какво би ни накарало да предпочетем даден продукт пред друг, абстрахирайки се от цената? Естествено и разумно би било да отговорим – качеството и функционалността му.

Но отговорът отдавна вече не е този. Ще си спомните ли скоро да сте гледали реклама, в която да се възхвалява качество? – Едва ли. Всички реклами напоследък се преварват в това да възхваляват преживяванията, които бихме имали с продукта, ако си го купим. Отвсякъде ни се внушава: "Ти вече не си купуваш стока, а преживяване, а продуктът е съответно твой партньор в преживяването. Така че внимавай да не останеш назад в придобиването на нови емоции."

Дори ако оставим настрана перверзната страна в това внушение, можем да видим, че тук под комерсиална атака се намира най-личното, което ни е останало – собственият ни свят от преживявания и интимната съвкупност от значения, която ги актуализира.

Десубстанциализирайки вътрешния свят, рекламата всъщност десубстанцилизира и външния. Какво би останало от действителността на човека и нещата около него, ако вече той "съществува, работи и мисли" единствено и само за да откликва все по-ефективно на стимули, подбудени в него от един изкуствен "свят" на реклами и псевдо-реалности?!

17 август 2013

За прозрачността (евидентността) на съзнаваното


Малкият ми син Антон скоро ще навърши две години и подобно на батко си на същата възраст - все още отказва да проговори. И въпреки това, той настоятелно държи да общува, в това число .... и по телефона. Изразните му средства се състоят от цъкане с уста, характерно сочене с пръст и приглушени възгласи на ентусиазъм, но пък за какво е нужно нещо повече, при положение, че това, което следва да бъде обяснено, стои толкова ясно в съзнанието?!? Яснотата е самодостатъчна, за какво тук има нужда от някакви си думи?

Очевидно, думите могат само да замъглят съзнаваното съдържание. И за Антон проблемът с разликите в съзнанията и в перспективите към света съвсем не стои - това, което е ясно, си е ясно.
Единственото, което може да се очаква, е яснотата да бъде споделена.
А споделянето е не дума, а жест.

***
Евидентност (Evidenz) е термин от феноменологията на Хусерл, който обозначава непосредствената очевидност / яснота на дадено съзнавано съдържание.

11 август 2013

Иморалност и аморалност според Кант


У Кант разграничението на Ницше между аморалност и иморалност не работи - и двете бележат в определен смисъл едно и също.

Дори ирелевантното към морала или евентуално надхвърлящото морала бива аморално (т.е. противоположно на морала), доколкото не взима в предвид автономията на разума и следователно е в състояние да разглежда  волята ми единствено и само като патологично определена (влизайки в противоречие с категорическия императив).

***

Ориентир:

"Свободата в практически смисъл е независимостта на волята от принудата на подбудите на сетивността. Защото една воля е сетивна, доколкото е афицирана патологично (чрез мотиви на сетивността); тя се нарича животинска (arbitrium brutum), ако може да бъде принудена патологично. Човешката воля наистина е arbitrium sensitivum [т.е. е сетивна], но не brutum [т.е. не е животинска], а liberum [е свободна], защото сетивността не прави постъпката й необходима, а по-скоро на човека е присъща една способност сам да се определя независимо от подбудите на сетивността."

Кант, Критика на чистия разум, с. 538

08 август 2013

За модната дума "интегритет"


Английската дума integrity идва от латинската integritas, която означава цялостност, в смисъл на "неповреденост", "непокътнатост", а оттук също така ще означава и  непоквареност, почтеност.

Естествено у нас напоследък думата "интегритет" започна да навлиза през английския и то неслучайно. За българския реципиент на езика думата "почтеност" звучи нелепо или дори иронично поставена в един политически или в бизнес контекст. Точно обратното – в английския думата integrity се произнася със сериозен тон и с жест на уважение към човека, към когото е отправена. Хората, надарени с integrity, се считат за хора с ясна и стабилна ценностна система, последователни, коректни и предвидими партньори.

За българина, очарован и ентусиазиран от новата бизнес-етика, думата integrity съответно ще е украсена в достолепни краски, промотиращи не толкова моралността и честността, колкото тъкмо успеха, който се асоциира с въпросната етика. Ето защо модерният българин на драго сърце ще избегне привидно архаичната дума "почтеност" за да си спести някоя друга иронична усмивка, но за сметка на това с удоволствие ще предпочете в речника си думата "интегритет", за да бъде асоцииран, не на последно място, с дейните и активни хора на успеха.

07 август 2013

Договор и моралност


Дали самото съгласие при сключване на договор е достатъчно да породи задължение по изпълнението му? Легалистът би казал: "Разбира се!"
Морално мислещият човек обаче би казал "Не!", защото самият факт на сключването на даден договор не прави въпросния договор справедлив, или дори още по-малкото - правомерен.

Ако например един безскрупулен човек използва своите способности или неосведомеността на другия за да го подведе да сключи неизгоден за него договор, тогава договорът вероятно би имал легална сила, но не и морална такава.

Т.е. в идеалната ситуация на една договореност винаги трябва да присъстват два независими един от друг елемента, които дават на договора неговата морално-обвързваща сила:

1. Свободното съгласие, чрез което всяка от страните поема върху себе си някакво задължение, т.е. това е моралната автономност на страните

2. Взаимният интерес или реципрочността на облагите, които страните, участващи в договора, получават при изпълнението му.


Допълнение I: Обещанието, за разлика от договора не предполага реципрочност, а само автономност по поемането му.

Допълнение II: В българския Закон за задълженията и договорите се твърди, че следва да се считат за нищожни "договорите, които противоречат на добрите нрави" (ЗЗД, чл. 26, ал.1). На мен лично ми е любопитно, какво в българската съдебна практика се разбира под "добри нрави", дали това има нещо общо с моралната справедливост или да кажем по-простичко честност на клаузите в един договор, и дали точно този текст от закона е бил някога използван в съдебно решение за обявяване на договор за нищожен.

05 август 2013

Антиципацията


В антиципацията (предусещането) се състои една от най-големите радости на живота. Тук ние сме отворени към бъдещето, така, че то частично изпълва нашите очаквания и частично ги опровергава.
Например, участвайки в игра, правилата на играта (наедно с нашите умения) задават възможните излази към нова игрова ситуация, без да ги детерминират. А това означава, че резултативната ситуация винаги може да провокира учудване, дори и тъкмо с това, че антиципацията или очакването ни са се изпълнили напълно.

Или пък при четенето на книга или гледането на филм - във всяка нова фаза ние предусещаме какво може да последва, така че му даваме шанс то да ни изненада - частично удовлетворявайки очакването и частично изплъзвайки му се. Всъщност истински доброто изкуство постоянно успява да удържа тази двойственост, без да я унищожава.

Речник:  
Антиципация (от латински anticipatio, от ante - "преди" + capere - "вземам", т.е. буквално "вземам из-от напред") - 1. предугаждане, предусещане или 2. правдоподобно предположение за някакво бъдещо състояние на нещата.

03 август 2013

За дескриптивната и нормативната нагласи


Дескриптивната нагласа задава въпроса: 'Как са устроени нещата?'
Нормативната нагласа за разлика от това пита: 'Как трябва да бъдат устроени нещата?'

Ако една наука държи да остане наука, тя ще се придържа към дескриптивния пласт, но ако едно общество държи да бъде справедливо, то не може да оцелее като такова без нормативния пласт.

В чисто житейски план обаче дескриптивната нагласа е в съюз с удовлетвореността, докато нормативната нагласа е на ти с неудовлетвореността.
Ето защо, в случай че търсите щастие, ще трябва да се отървете от втората.