04 ноември 2017

За "интелектуалците" и липсата на жизнен опит


Някои хора, смятайки се сами за "интелектуалци", обичат да се шегуват с призванието на интелектуалеца. Вероятно считат това за проява на висша степен на самоирония. С вулгарно-присмехулен тон реферират към това, че в крайна сметка и интелектуалецът търчи към банкомата за да подсигури съществуването си.

Това обаче, което със сигурност липсва на тези хора, е усетът за насъщност на света на идеите, с който се занимават. Определено въглищарят няма нужда да се уверява в насъщността на въглищата, които копае. По същия начин и специалистът по Омир няма нужда се уверява в насъщността на Омировия текст. Той е, което го обсебва, той е, което го поглъща.

Ето защо, онова, което в крайна сметка различава интелектуалеца от "интелектуалеца" (в кавички) е отсъствието у последния на базисен тип опит и връзка със света (или поне с онова, което той претендира да е негов свят).
Което си е за окайване.