Първо срещу трето лице

Безпристрастният научен, чисто психологически подход, изисква да говоря за себе си от трето лице, подобно външен наблюдател.

Но дали от трето лице животът ми би ли могъл да има смисъл?
Всеки смисъл се удостоверява от първо лице, като смисъл за мен. Смисълът не би могъл да бъде ничий.
Но би могло да има интерсубективен смисъл, т.е. смисъл конституиран за общност от разумни същества. За "обективен" смисъл обаче ми се струва безсмислено да се говори, ако под това се разбира смисъл от трето лице, т.е. смисъл, сякаш от ничия перспектива, смисъл, който не притежава валидност за никого.

Проблемът на всяка обективистка психология е тъкмо този, че нейният наратив се води от трето лице, т.е. тя говори за същества изконно осмислящи съществуването си, но пък от перспектива, за която всеки смисъл е ирелевантен.
Целта на психологията не трябва да е "обективност", а интерсубективност.

Една музикална илюстрация на gender-стереотип

Ето една превъзходна музикална илюстрация на gender-стереотип, в който виждаме жената - в случая, този на вещицата.

Това е може би едно от най-агресивните и ефектни изпълнения на Симоне Кермес.
Арията е от операта Олимпиада на Преголези, композиторът, предизвикал в началото на 18 в. "спора на буфоните" в Париж, в който спор е взел дейно участие и Жан-Жак Русо.
(Впрочем възможна е асоциация и с един далеч по-буфонен спор в "съвременна" България).

___________
Преголези е също така автор и на възвишеното Stabat Mater. Една моя предишна бележка върху Перголези - (тук).

Sex или gender!?!

Напоследък в публичния дискурс (във връзка с параноичните страхове от една международна конвенция) се наблюдава едно фетишизиране на биологичния пол или другояче казано - на животинско-определения пол (англоезичният термин тук е sex). Това се случва до такава степен, че да се отрича тривиалният факт, че полът при човеците, освен животински, е също така и културно определен. В полето на хуманитарните науки въпросната културна определеност на пола е вече до голяма степен установено и стандартизирано да се обозначава като gender.

Един лесен пример. Това, че при хората е прието за благоприлично в една публична среда да се прикриват атрибутите на биологичния пол (т.е. гениталиите), е въпрос съвсем не на биологична необходимост, а на културно изискване. При всички висши бозайници е налице биологически определеният пол (sex). Само при човека обаче е налице културният феномен на облеклото, една от основните функциите на което е, или да прикрива или да обозначава по един общоприет за дадена културна среда начин половата разлика между мъже и жени. Следователно културните стериотипи, да речем относно това, в какъв цвят следва да се облича една мъжка рожба, в синьо или в розово, и дали тя трябва да носи панделка или не, спада към определенията на gender (към културно-определеният пол), а не към тези на sex. Това е тривиално.

Сега: определенията на gender не засягат единствено и само онова, което се счита за общоприето облекло на един мъж или на една жена, а също и онова, което се счита за общоприет техен начин на говорене, поведение, себе-изразяване, адресиране на представителите на противоположния пол, за общоприета професионална или социална тяхна роля.

Накрая: какво е мястото на термина gender (т.е. на културно-определения пол) в една конвенция за защита от домашното насилие?
- Ами много просто: оказва се, че определени стереотипи в нашето културно съзнание (или пък в неговата липса) относно това, какво е мъжко (мъжкарско или мачовско) и онова, какво е женско (женствено или женкарско) са склонни да оправдават или да приемат като социално приемливи определени форми на насилие от мъж към жена.
Подобни стереотипи (доколкото те принадлежат към определението gender) си струва да бъдат ясно идентифицирани и критикувани, а техните последици - изкоренявани в едно свободно общество.

Допълнение: Следва да се подчертае, че gender не е "идеология", а напълно резонен термин, който обозначава културните и социални различия между това какво е да си мъж и какво е да си жена. Самият термин не може да носи отговорност за евентуалните злоупотреби, които биха могли да се извършват с него. По същия начин напълно резонният термин раса не може да носи отговорност за възможните идеологии на расизма.

Вреда и консеквенции

Бихме могли да издигнем като етически принцип това, че човек не бива до посяга на нещо, което той самият не е в състояние пълноценно да възстанови или да регенерира. Най-радикалният случай засяга живота.Съгласно този принцип човек не бива да посяга на живот (на кое да е живо същество, включително и на своя собствен), защото той самият не е в състояние сам да го върне; нито да вдъхне нов живот.

Но подобно изискване въвлича човека в парадоксална ситуация. Човек никога не е в състояние да предвиди напълно всички резултати от собствените си действия, в това число и възможните вреди, които той би причинил (включвайки тук и чисто словесните). С оглед на това той би следвало да се откаже от действията си изобщо, именно поради възможността неволно да причини вреда, която той не е в състояние да поправи.

Един подобен принцип би въвел човек в състояние на пълно външно бездействие. Тъкмо е и случаят с радикалните привърженици на джайнизма в Индия, които стигат до там да разчитат на светски хора за приготвянето на храната им, поради опасността от погубването на някакво малко животинче в процеса на обработването ѝ.

Но проблемът тук е далеч по-сериозен: що за етически принцип би имал за консеквенция оставянето на другите в собствената им мизерия?

Противоестествен подбор

Човекът за разлика от природата не подбира и не избира естествено.

Всички най-хубави неща в културата, и в частност изкуството, са резултат от противоестествен подбор.